Skip Navigation Links
БИОГРАФИЯ
ТВОРЧЕСТВО
КРИТИКА
СПОМЕНИ
ИЗБРАНО

СПОМЕНИ

МИРЕЛА ИВАНОВА
ЧИСТОТА И ОЧАРОВАНИЕ

С нея се видяхме само веднъж. “ На живо “ ни свързва семинарът на сп. “ Родна реч “. Заседанието на сътрудниците вече бе започнало, когато в залата влезе високо, слабичко момиче, очарователно с разпуснатите си черни коси. Познах я – Петя Дубарова. Георги Константинов прекъсна докладчика и ни я представи. До почивката не откъснах поглед от нея. Тя излъчваше същата чистота и очарование, които бях открила в стиховете й. Продълговато мургаво лице, светнали очи, крехки рамене.
През почивката разговаряхме. Тя разпалено разказваше за участието си във филма “ Трампа “. Отнел й времето за писане на стихове, но въпреки това работата там й донесла истинска радост… Показа ми новите си стихове – “ Посвещение “ и “ На един поет “. Второто ми хареса много и Петя ми го подари и надписа. Пазя го досега, а и завинаги. И като че ли усещам някаква вина всеки път, когато прочета думите й, написани с равен, още детски почерк – “ На Мирела , с пожелание за много щастливи дни “.
После ни извикаха да се снимаме. Още е пред очите ми – застанали сме на последния ред, между нас е Цанко Лалев, талантливо момче, което завърши гимназия заедно с мен. Додето всички се подредят, ние се смеем и разговаряме за списанието, за великолепните хора, работещи в него. После отново заседание…

1983г.

ЕЛЕНА НАЧЕВА
ТИ МЕ СПАСЯВАШ

Петя, ти си доказателството, което имам за мъдростта, че не богатството е приятел на човека, а приятелят му е негово богатство….
... Твоите стихотворения спъваха мислите ти, когато се заловеше за химията. Точно когато ти се искаше да напишеш нещо, трябваше да пишеш формулите по физика. С досада, но беше нужно, за да не обидиш преподавателите с незаинтерисоваността си и с небрежното отношение към предмета….
... Аз ти пиша. И знам, че никога не ще прочетеш тези писма. Но аз ще ти пиша. Ще си говоря с тебе, ще те сънувам… И мъртва, ти си по-близо до живота, отколкото много други, които чувам и да говорят, и да се смеят около мене.
В радост, гняв и обида съм споделяла всичко с тебе. Била си моя изповедник. В трудни часове ти ме спасяваш. Когато ти говоря, зная, че ме разбираш, и съм спокойна….
Така ти вярва цялото възмъжало наше поколение.

/ Из “ Неизпратени писма ” /

МАРИНА БАХЧЕВАНОВА
МОМИЧЕТО ОТ ВТОРИЯ ЧИН НА СРЕДНАТА РЕДИЦА

Петя не обичаше да променя мястото си в клас. В V клас седна на втория чин, средната редица – и сега като че ли я виждам там седнала правилно, с вдигнати рамене, черна смолиста коса, стегната на опашка с голяма бяла панделка. Погледът й следи разказа на учителя. Понякога ми се струваше, че Петя е някъде далече, но за моя изненада на поставения въпрос отговаряше точно, умно. Не обичаше да вдига ръка, да прави шум около себе си, но винаги имаше отношение – лично, оригинално. Изказваше го без пози, без претенции.
Спомням си, веднъж бе избърсала от черната дъска сложна таблица по български език ( нечула моето предупреждение ). Влизам в клас, разчитайки на предварителната подготовка на урока. Острата забележка я смути. Топлите черни очи ме гледаха объркано. Стои до мене, без да каже дума за оправдание, за успокоение, за извинение. Само мургавото й личице побледня, като че ли тънкото й кръстче още се сви. И след часовете не ме потърси. Явно не се чувстваше виновна.
Желанието на съучениците й всеки час по литература да чуят нейното съчинение като образец не я ласкаеше.
Петя обичаше животните. В V клас с много топлота написа разказ за малкото котенце, което е спасила изпод грамадните колела на камион. Чрез такива съчинения аз се докосвах до нейната нежна душа.
Учудваше ме с бързото и умно изпълнение на всяка задача – учебна и извънкласна. Дори и заангажираните стихове пишеше много бързо, разбрала и онова, което не й е казано. Заредиха се много стихове по поръчка, по усещане, по желание…
През 1974г. моите ученици имаха среща с писателя Георги Струмски. Петя го поздрави със собствено стихотворение – написано за една вечер. Възхитен, поетът й подари снимки с автограф и надпис
“На Петя Дубарова, да стане голяма поетеса “.
Петя продължи своето образование в английската гимназия, но нейната известност на наша поетеса се предаде и на следващия ми випуск. Подготвихме рецитал на тема “ Детство мое “ по нейни стихове. Учениците изявиха желание да се срещнат с Петя, да чуят други нейни стихове, да разкаже за себе си. Отидох вкъщи да я поканя. Тя ме посрещна на стълбището много радостна и с детска откровеност избяга пред мене и предупреди татко си да понареди стаята, защото другарката идва на гости.
Петя порасна. Получи голяма известност, но при всяка наша среща тя се държеше вежливо, стеснително, както на урок.

26.4.1980г.

ВЛАДИМИР ГАНЕВ
ВИНАГИ – СВОЕ МНЕНИЕ

Купуваше на майка си цветя. Когато беше болна, Петя бързаше да се прибере. “ Най – умната жена, която познавам “ – казваше. Обичаше безкрайно родителите си, уважаваше ги много…
Вътрешно – имаше голямо самочувствие. Надсмиваше се, дори с презрение гледаше на дребнавостите. Ако някой искаше да й “направи мръсно “, тя го отминаваше с пренебрежение…
Не се държеше надменно, познаваше себе си и знаеше, че е над другите, но по никакъв начин не го показваше. Нямаше склонност към усамотяване, но винаги, когато имаше работа, гледаше да бъде сама…
Много обичаше да танцува. Най – много – съвременни танци. Танцуваше с удоволствие, със сърце, без маниерни движения, развяваше косите си…
Много обичаше да гледа картини. Много ги чувстваше. Не търсеше чужди мнения…
Винаги имаше свое мнение… Говореше много за Веселин Ханчев. От световната литература една голяма обич й беше Антоан дьо Сент Егзюпери – най – вече “ Малкият принц “. Обичаше Флобер – “Мадам Бовари “, но “ отричаше “ други негови книги. И от Балзак не приемаше всичко. Дори за любима книга ще каже: “ Тук не вярвам на героя…” С обич повтаряше : “ Лорка е нещо голямо, много голямо!” – плачеше, като четеше “ Малко врано конче, / де отнасяш своя мъртъв конник? “

1982г.


ПУБЛИКУВАНИ МИСЛИ И СПОМЕНИ ЗА ПЕТЯ

1. ДУБАРОВА, Мария. Пътешествие на капката. // П л а м ъ к, 1984, № 1, с. 100.
2. ПАТАРАКЧИЕВА, Гинка. Писма до Петя Дубарова. // С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 18, 27 май 1986.
3. АПОСТОЛОВ, Евгений. Повод за размисъл. // Н е ф т ох и м и к (Бургас), № 49, 6 дек.1989. (10 години от смъртта на младата бургаска поетеса.)
4. БАХЧЕВАНОВА, Марина. Петя. // С т р а н д ж а (Малко Търново), № 45, 12 дек. 1989. ([Подпис:] Гергана Германова. Интервю с учителка по бълг. език, преподавала на Петя Дубарова.)
5. ДУБАРОВА, Мария. Веселин Андреев и Петя Дубарова заедно. // Б у р г а с   д н е с, № 84, 20 - 26 ян. 1992, с. 13.
6. "МОРЕТО само живите обича..." (30 години от рождението на Петя Дубарова). // Б у р г а с      д н е с, № 109, 25 апр. 1992, с. 6.
7. ТВОЯТ дом е пуст и изоставен, Петя! // Н е ф т о л и к , № 4, 29 апр.1992, прил. на в. Н е ф т о х и м и к (Бургас), № 16, 29 апр. 1992, с. 7. (30 години от рождението на П. Дубарова.)
8. БРАДИНОВА, Мариета. "Класната, която тя не направи". // Н е ф т о л и к, № 4, 29 апр.1992 , прил. на в. Н е ф т о х и м и к (Бургас), № 16, 29 апр. 1992, с.7. (Съученичка на Петя Дубарова си спомня за нея.)
9. ХАРАЛАМБОВ, Красимир. "Тя свиреше и пееше песните на "Битълс". // Н е ф т о л и к, № 4, 29 апр.1992, прил. на в. Н е ф т о х и м и к (Бургас), № 16, 29 апр. 1992, с.7.
10. БЕНЧЕВ, Минко. Теосът на юношеска България. // Л и т. ф о р у м, № 18, 6 - 12 м а й 1992. (30 години от рождението на Петя Дубарова.)
11. НАЧЕВА, Елена. Преживелици с Петя. // С т а н д а р т, № 582, 594, 23 апр., 7 май 1994. (Актрисата Елена Начева си спомня за своята приятелка във връзка с 32 - ия й рожден ден.)

ТВОРБИ ОТ ДРУГИ АВТОРИ, ПОСВЕТЕНИ НА ПЕТЯ


1. ЧЕРНЕВ, Любомир. Участ: [Стихотворение]. // Ж е н а т а д н е с, 1986, № 6, с. 24.
2. КОНСТАНТИНОВ, Георги. На Петя Дубарова: [Стихотворение]. // Л и т. ф р о н т, № 16, 16 апр. 1987.
3. СТРУМСКИ, Георги. Бяла сестричка: [Стихотворение]. // Л и т. ф р о н т, № 37, 10 септ. 1987, с. 4.
4. МАВРОДИЕВ, Костадин. Признание: [Стихотворение]. // Н е ф т о х и м и к (Бургас), № 49, 6 дек. 1989.
5. ПАНТЕЛЕЕВ, Пейо. Звезда: Стихотворение. // П а н т е л е е в, Пейо. Малка, тъжна, нежна, грешна: Лирика. - Бургас, 1992, с. 15. ( С посвещение "На Петя Дубарова". Стих. е текст на едноименната песен в изпълнение на Ваня Костова.)
6. ГЕОРГИЕВА, Весела. На Петя Дубарова: [Стихотворение] // Н е ф т о х и м и к (Бургас), № 29, 7 авг. 1997. (Авт. е ученичка в СПТУ по туризъм “А. Константинов” Поморие.)
7. ГОШОВА, Красимира. На Петя Дубарова: [Стихотворение]. (Първи стъпки). // Р о д н а р е ч, 1997, № 7, с. 22.
8. ПЕЕВА, Жанет. Пред гроба на Петя Дубарова: [Стихотворение] (Ученическо творчество). // З в ъ н (Бургас), № 30, 23 – 24 май 1997.
9. АПОСТОЛОВ, Евгений. Духът на поетесата – в две епохи. (В памет на Петя ДУбарова). // Н е ф т о х и м и к (Бургас) № 42, 2 дек. 1999, с. 4.
10. ПОНЯТОВСКИ, Петър. За да останеш: [Стихотворение]. (Омагьосани от обич). // Ч и т а л и щ е, 1998, № 5, с. 17.